10 dic 2013, 21:48

Със силата...

  Poesía
809 0 5

              *  *  *

 

Със силата

на присъствието си

пулсираш

в съзнанието ми.

С топлината

на душата си

обсебваш същността ми.

И сред хаоса

от болки и мечти

се питам:

грешка ли ще е

да те обикна...

или те обичам?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лакрима Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Динко,абсолютно не е задължително физическо присъствие...музата„връхлита“дори и във форма на сричка,нали?
  • само да попитам: присъствието нали не е задължително да е физическо на всяка цена?
  • Благодаря,Санвали!Само ако се влюбим в грешния човек става лошо..но живота е низ от грешки и уроци,нали така!! Благодаря,че намина!

    Краси,благодаря и на теб,че надникна през открехнатата ми..плаха врата!!Радвате ме много,когато се разписвате и при мен!
  • ...и в мрака на обърканите чувства
    ръката ти оставаше задълго
    във сгъвката на мисълта за утре…
    А аз се питах - дали мечтал съм за това?...

    Поздрав, споделям мислите ти!
  • Не е грешка да се обича! Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...