10 dic 2013, 21:48

Със силата...

  Poesía
811 0 5

              *  *  *

 

Със силата

на присъствието си

пулсираш

в съзнанието ми.

С топлината

на душата си

обсебваш същността ми.

И сред хаоса

от болки и мечти

се питам:

грешка ли ще е

да те обикна...

или те обичам?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лакрима Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Динко,абсолютно не е задължително физическо присъствие...музата„връхлита“дори и във форма на сричка,нали?
  • само да попитам: присъствието нали не е задължително да е физическо на всяка цена?
  • Благодаря,Санвали!Само ако се влюбим в грешния човек става лошо..но живота е низ от грешки и уроци,нали така!! Благодаря,че намина!

    Краси,благодаря и на теб,че надникна през открехнатата ми..плаха врата!!Радвате ме много,когато се разписвате и при мен!
  • ...и в мрака на обърканите чувства
    ръката ти оставаше задълго
    във сгъвката на мисълта за утре…
    А аз се питах - дали мечтал съм за това?...

    Поздрав, споделям мислите ти!
  • Не е грешка да се обича! Поздрав!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...