Нощта развя пиратския си флаг
и прати славеи в засада да ми пеят.
Завърза китките ми с теменужения хлад.
Със няколко светулки ме простреля.
А, в тъмносинята, безбрежна тишина
духът като заложник бе отведен
и в плячка с мислите ми се отправи към брега…
Кралице моя, пак със заповед от тебе.
© Jean Christophe Todos los derechos reservados
Между другото, сюжета на стихото е преплетен с историята за пиратски кораби от миналото, плячкосвали за Английската кралица