7 jun 2007, 15:10

Съседи

  Poesía
835 1 8
И какво?! Свърши привличането -
онова лудото, необузданото,
онова - дивото, безпричинното...
И сега си е всеки в правото.

И какво?! Увехнаха розите,
с думи от пясък поливани,
във ваза без дъно сложени,
от слънце редовно скривани.

И какво?! Светът не се срути
така, както вчера се врекохме,
а нарамил молитви нечути
отново досажда всекиму.

И какво, че отново залозите
ми вещаят голяма победа,
щом се срещаме из коловозите
със усмивки на стари съседи.

И какво?! За други ще сричаме
от "О..." до "...бичам те! " сричките,
а светът със усмивка цинична
ще се срутва в нечие вричане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...