Съседи
онова лудото, необузданото,
онова - дивото, безпричинното...
И сега си е всеки в правото.
И какво?! Увехнаха розите,
с думи от пясък поливани,
във ваза без дъно сложени,
от слънце редовно скривани.
И какво?! Светът не се срути
така, както вчера се врекохме,
а нарамил молитви нечути
отново досажда всекиму.
И какво, че отново залозите
ми вещаят голяма победа,
щом се срещаме из коловозите
със усмивки на стари съседи.
И какво?! За други ще сричаме
от "О..." до "...бичам те! " сричките,
а светът със усмивка цинична
ще се срутва в нечие вричане.
© Илиян All rights reserved.
