Моята луда същност,
трудно я контролирам.
Понякога номерá ми играе
и съм необуздана, и дива.
Хвърля ме в необятия,
от чувства и мисли,
сама чертае съдбата ми
и помислите нечисти.
Въргаля във въглен
въображението и го разлиства
и посягам към тялото,
да ми каже какво иска.
Човърка в разума,
с длето изтъняло,
увисва в мислите
и те звучат незряло.
И кацат емоциите
на волтова жица,
дразнят и чувствата,
с писък на птица.
На закачалки увисват
черни съмнения,
дали съм нормална,
вече няма значение.
Тя, моята същност,
все ме въвлича,
в луди видения,
в страст неприлична.
А по сърцето дръзки
копнежи се стичат
и шептят, че мога
и знам да обичам...