6 июл. 2021 г., 14:34

Същност

772 0 0

Моята луда същност,
трудно я контролирам.
Понякога номерá ми играе
и съм необуздана, и дива.
Хвърля ме в необятия,
от чувства и мисли,
сама чертае съдбата ми
и помислите нечисти.
Въргаля във въглен
въображението и го разлиства
и посягам към тялото,
да ми каже какво иска.
Човърка в разума,
с длето изтъняло,
увисва в мислите
и те звучат незряло.
И кацат емоциите
на волтова жица,
дразнят и чувствата,
с писък на птица.
На закачалки увисват
черни съмнения,
дали съм нормална,
вече няма значение.
Тя, моята същност,
все ме въвлича,
в луди видения,
в страст неприлична.
А по сърцето дръзки
копнежи се стичат
и шептят, че мога
и знам да обичам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илонка Денчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...