Също като мен
Рижавата есен скрита сред тревите,
тихичко замете летните следи.
Нищо не остана вече от преди,
само палав вятър - щур и любопитен.
Хитро, по лисичи свряна сред полята,
даже, че е есен никак не личи,
с остричка муцунка, с палави очи,
рухото на лято весело намята.
Ала я издава сутрин, а и нощем,
северният вятър зъзнещо студен,
нека се преструва. Също като мен...
Още ни е лятно и сме млади... Още...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
