Също като мен
Рижавата есен скрита сред тревите,
тихичко замете летните следи.
Нищо не остана вече от преди,
само палав вятър - щур и любопитен.
Хитро, по лисичи свряна сред полята,
даже, че е есен никак не личи,
с остричка муцунка, с палави очи,
рухото на лято весело намята.
Ала я издава сутрин, а и нощем,
северният вятър зъзнещо студен,
нека се преструва. Също като мен...
Още ни е лятно и сме млади... Още...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
