24 feb 2015, 23:16

Състояние на летеж

  Poesía » Otra
562 0 0

Състояние на летеж.
Тутакси си представям
нежно бяло листенце
от ябълков цвят
върху покрива на бараката.
Потреперва
колебливо с крилца,
за последно помахва
и безстрашно, а всъщност
прикрило страха
от далечно разбиване,
се заспусква.
Паяжина му подава ръка,
следва грапава тухла
издадена.
То препуска.
И, страха победило,
се завърта,
парашутно прибрано.
То лети!
Разпиляло е ужаса!
И голямо
изведнъж му се сторва небето
с тези купести облаци!
То поглежда нагоре.
Красота!
Но от облака
се отронва,
изведнъж го връхлита
бледа ледена капка градушка
и го удря в гърба,
и поваля го на земята,
и с кристал го промушва,
и в калта го притиска
върху плочника
пред бараката -
малък мокър хербарий.
Облакът ли?
Той отдавна
така не бе плакал,
от мълниите ударен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...