24 февр. 2015 г., 23:16

Състояние на летеж

556 0 0

Състояние на летеж.
Тутакси си представям
нежно бяло листенце
от ябълков цвят
върху покрива на бараката.
Потреперва
колебливо с крилца,
за последно помахва
и безстрашно, а всъщност
прикрило страха
от далечно разбиване,
се заспусква.
Паяжина му подава ръка,
следва грапава тухла
издадена.
То препуска.
И, страха победило,
се завърта,
парашутно прибрано.
То лети!
Разпиляло е ужаса!
И голямо
изведнъж му се сторва небето
с тези купести облаци!
То поглежда нагоре.
Красота!
Но от облака
се отронва,
изведнъж го връхлита
бледа ледена капка градушка
и го удря в гърба,
и поваля го на земята,
и с кристал го промушва,
и в калта го притиска
върху плочника
пред бараката -
малък мокър хербарий.
Облакът ли?
Той отдавна
така не бе плакал,
от мълниите ударен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...