15 feb 2006, 23:58

Сътворение

  Poesía
811 0 2
Над своето космическо творение
в началото Бог даде благослов
и бездната от нямото безвремие
изпълни се с небивала любов.

И блестна светлината в мрака,
и стана ден,и стана нощ-така
родила се Земята-майка
от някаква невидима ръка.


Запътила се гордо сред звездите,
а сякаш в омагьосан кръг лети
с въжетата на нощите и дните
бе вързана за хиляди съдби.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!Хареса ми!
  • Стихотворението е хубаво, но все пак тук-там трябва да се оправи.
    Например това: "прохождаща на времето с крака." някак не звучи добре.
    Надявам се, че не се сърдиш за критиката.


Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...