15.02.2006 г., 23:58 ч.

Сътворение 

  Поезия
598 0 2
Над своето космическо творение
в началото Бог даде благослов
и бездната от нямото безвремие
изпълни се с небивала любов.

И блестна светлината в мрака,
и стана ден,и стана нощ-така
родила се Земята-майка
от някаква невидима ръка.


Запътила се гордо сред звездите,
а сякаш в омагьосан кръг лети
с въжетата на нощите и дните
бе вързана за хиляди съдби.

© Милена Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!Хареса ми!
  • Стихотворението е хубаво, но все пак тук-там трябва да се оправи.
    Например това: "прохождаща на времето с крака." някак не звучи добре.
    Надявам се, че не се сърдиш за критиката.


Предложения
: ??:??