15 февр. 2006 г., 23:58

Сътворение

812 0 2
Над своето космическо творение
в началото Бог даде благослов
и бездната от нямото безвремие
изпълни се с небивала любов.

И блестна светлината в мрака,
и стана ден,и стана нощ-така
родила се Земята-майка
от някаква невидима ръка.


Запътила се гордо сред звездите,
а сякаш в омагьосан кръг лети
с въжетата на нощите и дните
бе вързана за хиляди съдби.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!Хареса ми!
  • Стихотворението е хубаво, но все пак тук-там трябва да се оправи.
    Например това: "прохождаща на времето с крака." някак не звучи добре.
    Надявам се, че не се сърдиш за критиката.


Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...