Сътворение

Poesía » Filosófica

905 0 3

Когато на духа отнеха му очите ,

за да не вижда,

когато на духа, отнеха му ушите,

да не чува

Когато на духа, отнеха му сърцето,

да не чувства,

когато най накрая му отнеха мисълта,

и хвърлиха го на земята без душа,

Когато всякаква хармония в природата

се наруши,

настъпи сътворението

и той, човекът, се роди,

творението божи най велико.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

dar6262 (Дарина Станчева)

Идеята ми е , че когато всичко върви на разрушение
се появява зловещото творени ,което сее смърт и жестокост .

2018-05-22T08:36:09+03:00
dar6262 (Дарина Станчева)

Знаеш ли с това убеждение оставам ,когато все повече се срещам с нищото , което ни управлява , заобикаля и т.н.

2018-05-20T11:07:36+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Боже! Какво се е родило? Нещо без нищо?

2018-05-20T10:30:57+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9