20.05.2018 г., 3:18

Сътворение

899 0 3

Когато на духа отнеха му очите ,

за да не вижда,

когато на духа, отнеха му ушите,

да не чува 

Когато на духа, отнеха му сърцето,

да не чувства,

когато най накрая му отнеха мисълта,

и  хвърлиха го на земята без душа,

Когато всякаква хармония в природата 

се наруши,

настъпи сътворението

и той, човекът, се роди,

творението божи най велико.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Идеята ми е , че когато всичко върви на разрушение
    се появява зловещото творени ,което сее смърт и жестокост .
  • Знаеш ли с това убеждение оставам ,когато все повече се срещам с нищото , което ни управлява , заобикаля и т.н.
  • Боже! Какво се е родило? Нещо без нищо?

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...