6 feb 2016, 20:57

Сътворението

  Poesía
1.5K 0 0

От тази кал

бяхме ние сътворени.

Издигахме се горейки

за нашето клето съществуване.

 

Усещахме велики чувства,

когато стъпихме тук последни.

Усещахме уханието на цветя,

гори и слушахме нежните песни на птиците.

 

Но този свят бе само това

гъста и безкрайна гора,

пълна с нежности някаква потайност.

 

Да не би да сме създадени 

да сътворим нещо тук.

Или сме създадени само,

за да страдаме.

 

Това бяха въпросите ни

тогава, бяхме млади и неопитни.

Сега, когато вече сме накрая,

ние се завръщаме в калта различни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...