От тази кал

бяхме ние сътворени.

Издигахме се горейки

за нашето клето съществуване.

Усещахме велики чувства,

когато стъпихме тук последни.

Усещахме уханието на цветя,

гори и слушахме нежните песни на птиците.

Но този свят бе само това

гъста и безкрайна гора,

пълна с нежности някаква потайност.

Да не би да сме създадени 

да сътворим нещо тук.

Или сме създадени само,

за да страдаме.

Това бяха въпросите ни

тогава, бяхме млади и неопитни.

Сега, когато вече сме накрая,

ние се завръщаме в калта различни.