От тази кал
бяхме ние сътворени.
Издигахме се горейки
за нашето клето съществуване.
Усещахме велики чувства,
когато стъпихме тук последни.
Усещахме уханието на цветя,
гори и слушахме нежните песни на птиците.
Но този свят бе само това
гъста и безкрайна гора,
пълна с нежности някаква потайност.
Да не би да сме създадени ...