6.02.2016 г., 20:57

Сътворението

1.5K 0 0

От тази кал

бяхме ние сътворени.

Издигахме се горейки

за нашето клето съществуване.

 

Усещахме велики чувства,

когато стъпихме тук последни.

Усещахме уханието на цветя,

гори и слушахме нежните песни на птиците.

 

Но този свят бе само това

гъста и безкрайна гора,

пълна с нежности някаква потайност.

 

Да не би да сме създадени 

да сътворим нещо тук.

Или сме създадени само,

за да страдаме.

 

Това бяха въпросите ни

тогава, бяхме млади и неопитни.

Сега, когато вече сме накрая,

ние се завръщаме в калта различни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...