14 abr 2021, 7:46

Сюжет

514 0 0

Изяжда ме болката отвътре.

Разпръсква ме на безброй сърца,

туптящи, в скута на бездомен.

Погледни ме в очите и виж как мечтая,

как живея и се боря със света.

Проникни в забързания ми тласък,

открий желанието за живот.

Виж, огледай ме с неприязън, и пак

продължи своя скапан, кратичък живот.

Разкрий призванието ми на оная, дето

крачи сред снега.

Смили се над моята прозрачна,

призрачна особа,

обрисувай ме с краските на пролетта.

Целуни устните ми инстинктивно,

тъй както истинската обич повелява!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йован Деспинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...