14 abr 2021, 7:46

Сюжет

511 0 0

Изяжда ме болката отвътре.

Разпръсква ме на безброй сърца,

туптящи, в скута на бездомен.

Погледни ме в очите и виж как мечтая,

как живея и се боря със света.

Проникни в забързания ми тласък,

открий желанието за живот.

Виж, огледай ме с неприязън, и пак

продължи своя скапан, кратичък живот.

Разкрий призванието ми на оная, дето

крачи сред снега.

Смили се над моята прозрачна,

призрачна особа,

обрисувай ме с краските на пролетта.

Целуни устните ми инстинктивно,

тъй както истинската обич повелява!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йован Деспинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...