Изяжда ме болката отвътре.
Разпръсква ме на безброй сърца,
туптящи, в скута на бездомен.
Погледни ме в очите и виж как мечтая,
как живея и се боря със света.
Проникни в забързания ми тласък,
открий желанието за живот.
Виж, огледай ме с неприязън, и пак
продължи своя скапан, кратичък живот.
Разкрий призванието ми на оная, дето
крачи сред снега.
Смили се над моята прозрачна,
призрачна особа,
обрисувай ме с краските на пролетта.
Целуни устните ми инстинктивно,
тъй както истинската обич повелява!
© Йован Деспинов Todos los derechos reservados