14.04.2021 г., 7:46

Сюжет

509 0 0

Изяжда ме болката отвътре.

Разпръсква ме на безброй сърца,

туптящи, в скута на бездомен.

Погледни ме в очите и виж как мечтая,

как живея и се боря със света.

Проникни в забързания ми тласък,

открий желанието за живот.

Виж, огледай ме с неприязън, и пак

продължи своя скапан, кратичък живот.

Разкрий призванието ми на оная, дето

крачи сред снега.

Смили се над моята прозрачна,

призрачна особа,

обрисувай ме с краските на пролетта.

Целуни устните ми инстинктивно,

тъй както истинската обич повелява!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йован Деспинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...