16 ene 2008, 10:50

Съвест

851 0 9

На клада от спомени плачем за милост.

Протегнали длани, докоснали пламъка,

прошепваме думи тъй дълго стаявани,

отричали и възхвалявали нашата същност.

 

За прошка напрягаме мисли и думи,

до днес невъзможно изказани.

На себе си само, доскоро притежавани,

тези думи  мълвим и как страдаме,

Господи, как страдаме.

 

С надежда отхвърляме сенките немощни.

От тях се отричаме, но няма спасение,

на себе си отново приличаме.

 

Признали за своите прегрешения,

в огнени страсти накъсани,

редим изповедите на грешници

и тъпчем отровните прелести,

от които до вчера сме се възхищавали.

 

Къде ли сме сбъркали?

Кога сме се покварили?

Защо сме се мразили?

 

Прощепнали всичките си омерзения

ще чакаме милост на кладата

на собствената си Съвест.

 

                                 Таня Кирилова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На кладата на собствената съвест...Много пари там
    Аз хич не го обичам това гадинче-съвестта, само номерца ми върти
    Поздравчета, много истинско стихотворение!Близко е на всеки, защото безгрешни хора няма и всеки се покайва за нещо!
  • "....За прошка напрягаме мисли и думи,
    до днес невъзможно изказани...'

    МНого добро. Страхотно е даже! Поздрав!
  • Най-големия ни съдник - Собствената съвест... .
    Но защо ли все по-малко са хората, които се слушват в нейния глас?!
  • всеки изгаря рано или късно на кладата
    на своята съвест!!!!
    много хубаво казано!!!!
    поздрави!!!
  • Това ме разтърси!
    Поздрав!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...