Съвест
На клада от спомени плачем за милост.
Протегнали длани, докоснали пламъка,
прошепваме думи тъй дълго стаявани,
отричали и възхвалявали нашата същност.
За прошка напрягаме мисли и думи,
до днес невъзможно изказани.
На себе си само, доскоро притежавани,
тези думи мълвим и как страдаме,
Господи, как страдаме.
С надежда отхвърляме сенките немощни.
От тях се отричаме, но няма спасение,
на себе си отново приличаме.
Признали за своите прегрешения,
в огнени страсти накъсани,
редим изповедите на грешници
и тъпчем отровните прелести,
от които до вчера сме се възхищавали.
Къде ли сме сбъркали?
Кога сме се покварили?
Защо сме се мразили?
Прощепнали всичките си омерзения
ще чакаме милост на кладата
на собствената си Съвест.
Таня Кирилова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Кирилова Всички права запазени
