Съвест
На клада от спомени плачем за милост.
Протегнали длани, докоснали пламъка,
прошепваме думи тъй дълго стаявани,
отричали и възхвалявали нашата същност.
За прошка напрягаме мисли и думи,
до днес невъзможно изказани.
На себе си само, доскоро притежавани,
тези думи мълвим и как страдаме,
Господи, как страдаме.
С надежда отхвърляме сенките немощни.
От тях се отричаме, но няма спасение,
на себе си отново приличаме.
Признали за своите прегрешения,
в огнени страсти накъсани,
редим изповедите на грешници
и тъпчем отровните прелести,
от които до вчера сме се възхищавали.
Къде ли сме сбъркали?
Кога сме се покварили?
Защо сме се мразили?
Прощепнали всичките си омерзения
ще чакаме милост на кладата
на собствената си Съвест.
Таня Кирилова
© Таня Кирилова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"....За прошка напрягаме мисли и думи,
до днес невъзможно изказани...'
МНого добро. Страхотно е даже! Поздрав! -
Най-големия ни съдник - Собствената съвест... .
Но защо ли все по-малко са хората, които се слушват в нейния глас?! -
всеки изгаря рано или късно на кладата
на своята съвест!!!!
много хубаво казано!!!!
поздрави!!! -
Това ме разтърси!
Поздрав! -
Силно, много силно!!!Финала е страхотен!!!Браво, Таня!!!
-
Силно!!!Много ми хареса.
съвестта няма милост...и така трябва!
с обич, Таня. -
"С надежда отхвърляме сенките немощни.
От тях се отричаме, но няма спасение,
на себе си отново приличаме."
Страхотно!
-
Прощепнали всичките си омерзения
ще чакаме милост на кладата
на собствената си Съвест.
...
Силно!
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Аз хич не го обичам това гадинче-съвестта, само номерца ми върти
Поздравчета, много истинско стихотворение!Близко е на всеки, защото безгрешни хора няма и всеки се покайва за нещо!