3 jun 2014, 11:09  

Съвест

  Poesía » Civil
583 0 0

Съдят ме! За моите думи, все от много високо.

Аз ли нещо обърках посоката...

Изпращат ме в Ада, там е широко!

Не пожелах да хвана насоката!

 

Кой мене ме съди по съвест.

Когато аз се изправя, ще зная.

Къде ли ще ме захвърлят накрая?

Отдавна опустя дори Рая!

 

Денят събужда се в кротичка есен.

Подухна ветрец, запя глупава песен.

Къде ли се лута нашият малък мъдрец?

За съвест под власт му подсвирква щурец!

 

Доверие с какво се кове? С бряг на море!

Тъмната стая! Закон с перде!

Понятие от дума не става. Плува в чая.

Събират се всички. Разделят си Пая!

 

Защото аз не разбрах за съвест под власт.

Стоя на перона с години. Чакам бързия влак!

Времето... си избра Черния Аст.

Няма избор и той се превърна в враг!

 

Барикади ли? Добре е всички да останат!

Не искам невинни в клопка да страдат!

Колко сме ние, народ срещу  един - непобедим!

Народът с коварната бедност е - несломим!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...