Съдят ме! За моите думи, все от много високо.

Аз ли нещо обърках посоката...

Изпращат ме в Ада, там е широко!

Не пожелах да хвана насоката!

Кой мене ме съди по съвест.

Когато аз се изправя, ще зная.

Къде ли ще ме захвърлят накрая?

Отдавна опустя дори Рая!

Денят събужда се в кротичка есен.

Подухна ветрец, запя глупава песен.

Къде ли се лута нашият малък мъдрец?

За съвест под власт му подсвирква щурец!

Доверие с какво се кове? С бряг на море!

Тъмната стая! Закон с перде!

Понятие от дума не става. Плува в чая.

Събират се всички. Разделят си Пая!

Защото аз не разбрах за съвест под власт.

Стоя на перона с години. Чакам бързия влак!

Времето... си избра Черния Аст.

Няма избор и той се превърна в враг!

Барикади ли? Добре е всички да останат!

Не искам невинни в клопка да страдат!

Колко сме ние, народ срещу  един - непобедим!

Народът с коварната бедност е - несломим!