2 nov 2007, 14:31

Съвест 

  Poesía
781 0 5

Не ми пречи да бъда безразлична

към всеки стон, отправен във нощта,

живота в тъжната му притча,

не ми показвай! Искам радостта!

Какво от туй, че някой ще заплаче,

от глад, от студ, от самота...

Не искам аз да знам, обаче

сърцето казва - не така!

Сърцето шепне скрито, тайно в мене,

когато видя просяка в печал,

обгърнал тъжното си бреме

сред улични мъгли и жал!

Душата с трясък осъзнава

реална мъка в старата цигулка

на уличния музикант,

потънал в своята разлъка

и всеки поглед, откровен

на бедното сираче в мрака

отправен, с болка спотаен,

в мечти надежди да дочака...

Не ми пречи да бъда безразлична,

нали сега аз съм щастлива!

Какво от туй, че ги обичам!?

Мълчи! Така нощта е по-красива!

© Дарина Шопова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??