Съвест
Не ми пречи да бъда безразлична
към всеки стон, отправен във нощта,
живота в тъжната му притча,
не ми показвай! Искам радостта!
Какво от туй, че някой ще заплаче,
от глад, от студ, от самота...
Не искам аз да знам, обаче
сърцето казва - не така!
Сърцето шепне скрито, тайно в мене,
когато видя просяка в печал,
обгърнал тъжното си бреме
сред улични мъгли и жал!
Душата с трясък осъзнава
реална мъка в старата цигулка
на уличния музикант,
потънал в своята разлъка
и всеки поглед, откровен
на бедното сираче в мрака
отправен, с болка спотаен,
в мечти надежди да дочака...
Не ми пречи да бъда безразлична,
нали сега аз съм щастлива!
Какво от туй, че ги обичам!?
Мълчи! Така нощта е по-красива!
© Дарина Шопова All rights reserved.
