22 dic 2010, 7:05

Съвет

  Poesía
934 0 2

Те танцуват

като утайката в прясно мляко.

Плискат се с вода

като онези мъдри бозайници –

делфините.

Берат къпините.

Поставят ги в ръцете

на незаслужилите и

стотинка, речи.

Бележкари са –

няма какво да се лъжем,

да си фантазираме

безсмислени магии.

О, мамо, дай ми оня,

оня съвет, който

казваш, че ще ми остане

от тебе!

Дай ми го сега, та да

ми влезе в ума.

Да знам, че има някаква

майчина мисъл

в таз Пубер–Синска главица!

 

21.12.2010г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристиан Неделчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...