Те танцуват
като утайката в прясно мляко.
Плискат се с вода
като онези мъдри бозайници –
делфините.
Берат къпините.
Поставят ги в ръцете
на незаслужилите и
стотинка, речи.
Бележкари са –
няма какво да се лъжем,
да си фантазираме
безсмислени магии.
О, мамо, дай ми оня,
оня съвет, който
казваш, че ще ми остане
от тебе!
Дай ми го сега, та да
ми влезе в ума.
Да знам, че има някаква
майчина мисъл
в таз Пубер–Синска главица!
21.12.2010г.
© Кристиан Неделчев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
