27 abr 2007, 7:38

Съвети на апитерапевта

  Poesía
2.2K 0 3
За женска хубост, финес и грация,
пийте кафето с мед от акация.

За юнашка смелост и мъжка сила,
яжте редовно мед от бодила!

Ако случайно налегне Ви грипа,
поемайте чайове с мед от липа!

Ако заболели сте от диабет -
мед от акация и слънчоглед!

И не се бойте от инсулт и инфаркт,
медът Ви предпазва и това е факт!

Високото кръвно пратете в забвение,
с мед се спасете, не хранете съмнение!

Живейте разумно и здравословно,
вярвайте в меда - безпрекословно!

2001 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Челебиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Апитерапята не е алтернативна медицина, а клон на официалната медицина. Международно признат за баща на апитерапията е д-р Стоймир Младенов, предложен за Нобелова награда по медицина и екология.
  • Благодаря за титлата доктор, но ето моята автобиография в стихове:

    Автобиография на една рожба на социализма

    Образование – математик,
    призвание и дух – учител,
    душа на поет и художник,
    професия – пчелар-лечител.

    Плаха студентка – пристанах
    на хубав мъж – умен и верен,
    от него всичко прихванах,
    и ето ме силна, уверена.

    Реализирах се като майка,
    три здрави деца му родих,
    любов към морето и чайките,
    към природата в тях породих.

    Каспичан, в библиотека работих,
    Шумен, ВИК-а –програмист,
    ТИИЦ-а технолог на ОСИП,
    в родния ВУЗ - информатик.

    Натрупах стаж 20 години,
    хронични болежки добих,
    загубих скъпи роднини,
    на здраве живот посветих.

    Приятел ми стана гладът,
    лекарство ми стана медът,
    сега на четиридесет и шест
    на здравето пиша аз шест.

    Трудя се като пчеличка
    неуморно в жега и мраз,
    медът да научите всички
    БЕЗЦЕННА храна е за нас!

    13.02.2006 г.
    гр.Шумен
  • Д-р Челебиева,
    това е много интересно!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...