21 ene 2006, 16:06

Съветът на розата

  Poesía
1.2K 0 3
В лабиринта на застиналото ми съзнание
гъсеница грозна се лута из нищото.
Изхода не намира, не излиза от там,
лази в главата ми, в мозъка, в мислите.
Подобно на червей, ровещ пръстта
разяжда ковчега на моите спомени,
на Змията - обречена да се хранни с прахта,
обвива се скришом край кули наклонени.
Не открива Америка, нито Итака -
на търсене вечно тя е обречена.
От гроб изкопан от ковача на мрака
жадува да литне във цвят преоблечена.


" -Ако искам да видя пеперуди, ще трябва да изтърпя две-три гъсеници - каза Цветето на Малкия принц" А.С.Егзюпери

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...