В лабиринта на застиналото ми съзнание
гъсеница грозна се лута из нищото.
Изхода не намира, не излиза от там,
лази в главата ми, в мозъка, в мислите.
Подобно на червей, ровещ пръстта
разяжда ковчега на моите спомени,
на Змията - обречена да се хранни с прахта,
обвива се скришом край кули наклонени.
Не открива Америка, нито Итака -
на търсене вечно тя е обречена.
От гроб изкопан от ковача на мрака
жадува да литне във цвят преоблечена. ...