Jan 21, 2006, 4:06 PM

Съветът на розата

  Poetry
1.2K 0 3
В лабиринта на застиналото ми съзнание
гъсеница грозна се лута из нищото.
Изхода не намира, не излиза от там,
лази в главата ми, в мозъка, в мислите.
Подобно на червей, ровещ пръстта
разяжда ковчега на моите спомени,
на Змията - обречена да се хранни с прахта,
обвива се скришом край кули наклонени.
Не открива Америка, нито Итака -
на търсене вечно тя е обречена.
От гроб изкопан от ковача на мрака
жадува да литне във цвят преоблечена.


" -Ако искам да видя пеперуди, ще трябва да изтърпя две-три гъсеници - каза Цветето на Малкия принц" А.С.Егзюпери

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...