19 mar 2019, 22:06

Съвсем естествено

  Poesía
369 0 0

СЪВСЕМ ЕСТЕСТВЕНО

 

Мълчание, не се прави, че не чуваш!
Напълни чашите! Весело да звъннат!
С мен и с душата ми сега бодуваш.
Да пием вино тежко, устни да не зъзнат!

 

Всеки миг е нов, но по старому го живеем.
Извикай, крещи, засвири, песен запей!
Гласът ти като водопад пенлив да се лее!
Поздрави живота с „Добро утро! Здравей!“

 

Мълчание, ти любов криеш в тишините си.
Любов се не крие. Животворна светлина,
тя ще напои с цветна красота мечтите ти,
ще те преведе през небесната жива дъга.

 

Да пием и в истината на виното божествено
пребродим минало, днешно, бъдни дни,
за да видим, че всичко е съвсем естествено.
Паднали... да се изправим... и пак полетим...!

 

18 03 2019
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...