19.03.2019 г., 22:06

Съвсем естествено

365 0 0

СЪВСЕМ ЕСТЕСТВЕНО

 

Мълчание, не се прави, че не чуваш!
Напълни чашите! Весело да звъннат!
С мен и с душата ми сега бодуваш.
Да пием вино тежко, устни да не зъзнат!

 

Всеки миг е нов, но по старому го живеем.
Извикай, крещи, засвири, песен запей!
Гласът ти като водопад пенлив да се лее!
Поздрави живота с „Добро утро! Здравей!“

 

Мълчание, ти любов криеш в тишините си.
Любов се не крие. Животворна светлина,
тя ще напои с цветна красота мечтите ти,
ще те преведе през небесната жива дъга.

 

Да пием и в истината на виното божествено
пребродим минало, днешно, бъдни дни,
за да видим, че всичко е съвсем естествено.
Паднали... да се изправим... и пак полетим...!

 

18 03 2019
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....