shemet (ШЕМЕТ Тарантупски)
161 510
18 sept 2005, 10:46

Съвсем отнесено 

  Poesía
730 0 6

 

 

Кукурузената ми душа

днеска в утрото пропя.

Станало й сигур нещо,

че така разтърси се горещо.

Навън – дъждовно и  валежно,

пък на нея й се прищяло нежност.

Брей, че е такваз ината,

та нахилва ми сурата...

Денят ми очертава се нелесен,

а душата ми такваз отнесена...

Искат й се нежност, глезотии,

размечтава се за няк’ви префирии...

Срещат ме с усмивки криви и озъбени,

разни скици криви, непоръбени.

Гледат ме навъсено – мръснишки,

сякаш съм им гепил книжки!

Хиля им се слънчевозакачливо -

те ме зяпат някак си откачено,

сякаш тяхната закуска

аз за миг съм схрускал!

Баси ежедневието сиво

и проливно - дъжделиво,

зашамари хилнатата ми душа

и запрати я в калта!

Взех я, тупнах два-три пъти,

белким малко се размъти

и да тръгна достолепен,

и превит, и раболепен,

да не стърча така нахилен,

смешен и любвеобилен,

да се слея в сивотата,

че отишла ми главата!

© ШЕМЕТ Тарантупски Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??