Patrizzia (Надежда Ангелова)
2092 18282
7 feb 2022, 14:32

Съвсем по есенно 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
170 2 6

Съвсем по есенно облякъл
кошулята от мокра свила.
И плаче, като за спектакъл
пак февруари, но насила.

 

Приглася му на ксилофони
по покривите мокри вихър.
Подгизналите котки гони,
човеците се изпокриха.

 

И времето е разболяно,
комини кашлят, тихо смърка
капчук. За пролетта е рано,
а февруари е побъркан.

 

Ни час ми трябва, ни минута,
отдавна вече ми е време.
Летя към пролетта нечута,
дано със себе си ме вземе,

 

в едно гнездо да приюти ме,
какво, че вятърът студен е?
И ми измисли ново име,
че старото не е за мене.

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??