Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
7.02.2022 г., 14:32 ч.

Съвсем по есенно 

  Поезия » Пейзажна, Философска
214 2 6

Съвсем по есенно облякъл
кошулята от мокра свила.
И плаче, като за спектакъл
пак февруари, но насила.

 

Приглася му на ксилофони
по покривите мокри вихър.
Подгизналите котки гони,
човеците се изпокриха.

 

И времето е разболяно,
комини кашлят, тихо смърка
капчук. За пролетта е рано,
а февруари е побъркан.

 

Ни час ми трябва, ни минута,
отдавна вече ми е време.
Летя към пролетта нечута,
дано със себе си ме вземе,

 

в едно гнездо да приюти ме,
какво, че вятърът студен е?
И ми измисли ново име,
че старото не е за мене.

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??