Съвсем по есенно облякъл
кошулята от мокра свила.
И плаче, като за спектакъл
пак февруари, но насила.
Приглася му на ксилофони
по покривите мокри вихър.
Подгизналите котки гони,
човеците се изпокриха.
И времето е разболяно,
комини кашлят, тихо смърка
капчук. За пролетта е рано,
а февруари е побъркан. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up