hristam (Христина Мачикян)
532 928
19 ago 2010, 20:00  

Съвсем по мъжки 

  Poesía » Otra
877 1 9

Не помня вече откога ме има,
а и дали си струва да го мисля.
Единствен по рода си съм. Безименен
и вероятно - не роден, ами измислен
да бъда страж под сянката ù златна
(във нея част от мен самия зрее).
Мнозина пробваха да я откраднат,
но никой не е по-голям от змея.
Не само ябълка - единствения повод
на този свят и аз да съществувам.
А пък човеците ме хранят с злоба,
с  девича кръв и... просто се страхуват.
А аз сънувам слънце и поле
във литналите  къдри на момиче.
Но кой ли може да го разбере?
Такъв не е нормално да обича.
Да заменя плода за обич ще е грешно,
но после бих си поздравил палача.
Но  да се влюбиш в змей... дори е смешно.
И затова съвсем по мъжки плача.

 

 

 

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • )))

  • Много хубав стих!
  • Поздравявам те и те аплодирам!
    Отново много силен финал на стихотворението - грабваш!
  • Благодарна съм на всички, че споделихте с мен и това "съвсем мъжко" откровение". А на чародейка специално ще кажа - в блога ми под този стих съм сложила точно клип с песента от "Красавицата и звяра" на Миитлаф. И наистина намирам тази препратка за много подходяща за случая!
  • "Заменям ябълка за обич - спешно,
    пък после бих си поздравил палача."
    много добър стих
  • Бих посъветвала змея да си спомни за " красавицата и звяра" Копнежът му по любовта никак не е безнадежден И още нещо да му предадеш - бих опитала от ябълката
    Поздравявам те за идеята и изпълнението, Христина !
  • Поздрав и
  • "А аз сънувам слънце и поле
    във литналите къдри на момиче."

    Пак голяма красота от теб! Поздрав!
  • Съвсем го харесах.
    Приятно е да те видя тук.
Propuestas
: ??:??