Преплетохме свойте съдби,
съвсем за кратко, за миг.
С тези наши гладни души,
колко святост - споделения залък.
Още помня трохите любов
и утолената жажда - за обич.
Наместо чаши с буйно вино,
кръвта кипеше до изнемога.
А после падна ярка звезда
и луна сърповидна възкръсна.
Синевата над нас запечата мига
за тази наша единствена среща.