Съвършени мой

3 may 2008, 15:28

Poesía » Filosófica

507 0 3

Още ли си най-добрият,

все още ли нямаш равен?...

Ирония... стана като тези,

на които се присмиваше.

Твоите думи, изпълнени с гордост,

защо не се чуват сега?

Къде изчезна надменността ти?

- Толкова жалък, едва на крака.

Молиш за прошка?

Тя не ти трябва,

едва ли ще те спаси.

Нуждаеш ли се от избавление,

да ти говоря ли лъжи?

"Всичко е наред...", но не е,

аз още помня безочния ти смях.

Как ме каляше с обидни думи,

а стана по-жалък и от тях.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.