Още ли си най-добрият,
все още ли нямаш равен?...
Ирония... стана като тези,
на които се присмиваше.
Твоите думи, изпълнени с гордост,
защо не се чуват сега?
Къде изчезна надменността ти?
- Толкова жалък, едва на крака.
Молиш за прошка?
Тя не ти трябва,
едва ли ще те спаси.
Нуждаеш ли се от избавление,
да ти говоря ли лъжи?
"Всичко е наред...", но не е,
аз още помня безочния ти смях.
Как ме каляше с обидни думи,
а стана по-жалък и от тях.
© Стеси Все права защищены