6 jul 2015, 9:56

Съвършеността

888 0 0
Стоя на терасата с коктейлче в ръка и гледам околността, творейки с глупавата си глава. Една мисъл непрекъснато върти ми се из ума. Какво става с мен и  моите сетива? Гледам, ала не виждам с моите очи. А те блещукат само като две звезди! Вятърът погали моята ръка, но аз не усетих нищо от това. Чувам звук от радост и тъга, но в мен някак пустота. Не знам що за странник станал съм сега! Но и това не е съизмеримо със значимостта! Сега ще се опитам да ти обясня. Когато погледна към света, аз виждам само божествена светлина, изрисуваща образ и подобие на съвършеността. тя пази ме от студа, разпалва в мен страстта и романтичността, отприщва загрижеността, донася ми хармоничността и за мен е важна като солта. Винаги чувствам близостта със съвършеността. Сякаш душата ми прави си шега и стои при нея през деня, нощта. Кротко  отстрани любува ù се докато спи. А тялото ми, загубило душевността, кара я някак в ежедневна сивота! Ослушвам се само за онзи мек и нежен глас, оставяш ме в захлас. Дори и с милиони стихове, романи и слова, дори да ми помага и вечността, надали бих могъл да опиша точно съвършеността!  А аз искам тя, четейки това, да се усмихне в нощта. Да запомни, че не е сама и че някой ù желае цялото щастие на света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Цуцов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...