Съвършеността

6 июл. 2015 г., 09:56

Поэзия » Любовная

581 0 0

Стоя на терасата с коктейлче в ръка и гледам околността, творейки с глупавата си глава.

Една мисъл непрекъснато върти ми се из ума.

Какво става с мен и моите сетива?

Гледам, ала не виждам с моите очи. А те блещукат само като две звезди!

Вятърът погали моята ръка, но аз не усетих нищо от това.

Чувам звук от радост и тъга, но в мен някак пустота.

Не знам що за странник станал съм сега!

Но и това не е съизмеримо със значимостта!

Сега ще се опитам да ти обясня.

Когато погледна към света, аз виждам само божествена светлина,

изрисуваща образ и подобие на съвършеността.

тя пази ме от студа, разпалва в мен страстта и романтичността,

отприщва загрижеността, донася ми хармоничността

и за мен е важна като солта.

Винаги чувствам близостта със съвършеността.

Сякаш душата ми прави си шега и стои при нея през деня, нощта.

Кротко отстрани любува ù се докато спи.

А тялото ми, загубило душевността, кара я някак в ежедневна сивота!

Ослушвам се само за онзи мек и нежен глас, оставяш ме в захлас.

Дори и с милиони стихове, романи и слова, дори да ми помага и вечността,

надали бих могъл да опиша точно съвършеността!

А аз искам тя, четейки това, да се усмихне в нощта.

Да запомни, че не е сама и че някой ù желае цялото щастие на света.