Съвършеността
889
0
0
Стоя на терасата с коктейлче в ръка и гледам околността, творейки с глупавата си глава.
Една мисъл непрекъснато върти ми се из ума.
Какво става с мен и моите сетива?
Гледам, ала не виждам с моите очи. А те блещукат само като две звезди!
Вятърът погали моята ръка, но аз не усетих нищо от това.
Чувам звук от радост и тъга, но в мен някак пустота.
Не знам що за странник станал съм сега!
Но и това не е съизмеримо със значимостта!
Сега ще се опитам да ти обясня.
Когато погледна към света, аз виждам само божествена светлина,
изрисуваща образ и подобие на съвършеността.
тя пази ме от студа, разпалва в мен страстта и романтичността,
отприщва загрижеността, донася ми хармоничността
и за мен е важна като солта.
Винаги чувствам близостта със съвършеността.
Сякаш душата ми прави си шега и стои при нея през деня, нощта.
Кротко отстрани любува ù се докато спи.
А тялото ми, загубило душевността, кара я някак в ежедневна сивота!
Ослушвам се само за онзи мек и нежен глас, оставяш ме в захлас.
Дори и с милиони стихове, романи и слова, дори да ми помага и вечността,
надали бих могъл да опиша точно съвършеността!
А аз искам тя, четейки това, да се усмихне в нощта.
Да запомни, че не е сама и че някой ù желае цялото щастие на света.
© Красимир Цуцов All rights reserved.
