27 sept 2006, 13:10

Съвършенство 

  Poesía
1072 0 4

Сълзи зениците изгарят,
далеч е вече онзи бряг,
къде вълните с пясъка се сливат,
къде прекрасен ще е моят свят?



Отливът на моите мечти
е дефлориран прилив на любов,
макар и плитки тез води,
поглъщат пак пенливия ми зов.


В мигове превърнали се бреме,
за себе си не мога да се моля.
Страст напуснала без време,
отнети са - сърце, чувственост и воля.


Светлина, във мрака ще ме отведеш!
И знам, не трябва да се примиря,
ала тъй човешко е да предадеш
съвършенство - за къс вселенска самота.

© Ами Тола Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Ева! Но не е нищо особено! Просто малко по-особено направих посвещението - чрез една подарена на нея рисунка върху корицата. Но не съм поет или художник. Нека останалите да се мислят за такива, аз не желая това! Предпочитам да съм само Вили.
  • благодаря за хубавите коментари ВТ ти си издал книга, поласкана съм и от твоя коментар
  • Харесва ми!
  • БРАВО ! Продължавай все така !
Propuestas
: ??:??