Съвършенство
Сълзи зениците изгарят,
далеч е вече онзи бряг,
къде вълните с пясъка се сливат,
къде прекрасен ще е моят свят?
Отливът на моите мечти
е дефлориран прилив на любов,
макар и плитки тез води,
поглъщат пак пенливия ми зов.
В мигове превърнали се бреме,
за себе си не мога да се моля.
Страст напуснала без време,
отнети са - сърце, чувственост и воля.
Светлина, във мрака ще ме отведеш!
И знам, не трябва да се примиря,
ала тъй човешко е да предадеш
съвършенство - за къс вселенска самота.
© Ами Тола All rights reserved.
ВТ ти си издал книга, поласкана съм и от твоя коментар 
