СЪЗДАДЕНА
оформят в мене тънкостите на жена;
каляват още волята ми зимите
и изнизалите се след тях лета...
Печеля ли или губя в таз война -
това отдавна ми е безразлично...
По-важно е да се държа като жена -
покорна, тиха и винаги прилична...
Оформиха ме като скулптура красива,
бездарно-грубите ръце на всеки мъж,
който в моето легло е заспивал -
идвал е и е тръгвал като летен дъжд...
Във очите ми - като блата бездънни,
във косите ми - вятър нежно разпилян,
във ръцете ми - премръзнали и сънни
и в сърцето, с вулканичният му плам -
мраморът студен превърна се в изкуство,
отчупения тежък камък стана друг...
Но трябва той да бъде стоплен с чувство,
за да поиска вече тебе за съпруг...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Хриси Саръова Todos los derechos reservados