12 sept 2006, 15:56

СЪЗДАДЕНА

  Poesía
686 0 2
Извайват характера годините,
оформят в мене тънкостите на жена;
каляват още волята ми зимите
и изнизалите се след тях лета...
Печеля ли или губя в таз война -
това отдавна ми е безразлично...
По-важно е да се държа като жена -
покорна, тиха и винаги прилична...
Оформиха ме като скулптура красива,
бездарно-грубите ръце на всеки мъж,
който в моето легло е заспивал -
идвал е и е тръгвал като летен дъжд...

Във очите ми - като блата бездънни,
във косите ми - вятър нежно разпилян,
във ръцете ми - премръзнали и сънни
и в сърцето, с вулканичният му плам -
мраморът студен превърна се в изкуство,
отчупения тежък камък стана друг...
Но трябва той да бъде стоплен с чувство,
за да поиска вече тебе за съпруг...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Саръова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Писателче...има ли нещо, което ти харесва? СТаваш банален!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Стихотворението е много добро, но няма как да не породи един въпрос. Защо жената трябва да е "покорна, тиха и винаги прилична" ? Нима мъжете, които минават през леглото й я правят това, което е. Стихът е хубав... Идеята му обаче не ми допада.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...