12 sept 2006, 15:56

СЪЗДАДЕНА

  Poesía
694 0 2
Извайват характера годините,
оформят в мене тънкостите на жена;
каляват още волята ми зимите
и изнизалите се след тях лета...
Печеля ли или губя в таз война -
това отдавна ми е безразлично...
По-важно е да се държа като жена -
покорна, тиха и винаги прилична...
Оформиха ме като скулптура красива,
бездарно-грубите ръце на всеки мъж,
който в моето легло е заспивал -
идвал е и е тръгвал като летен дъжд...

Във очите ми - като блата бездънни,
във косите ми - вятър нежно разпилян,
във ръцете ми - премръзнали и сънни
и в сърцето, с вулканичният му плам -
мраморът студен превърна се в изкуство,
отчупения тежък камък стана друг...
Но трябва той да бъде стоплен с чувство,
за да поиска вече тебе за съпруг...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Саръова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Писателче...има ли нещо, което ти харесва? СТаваш банален!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Стихотворението е много добро, но няма как да не породи един въпрос. Защо жената трябва да е "покорна, тиха и винаги прилична" ? Нима мъжете, които минават през леглото й я правят това, което е. Стихът е хубав... Идеята му обаче не ми допада.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...