12 сент. 2006 г., 15:56

СЪЗДАДЕНА

Поэзия

688 0 2

Извайват характера годините,
оформят в мене тънкостите на жена;
каляват още волята ми зимите
и изнизалите се след тях лета...
Печеля ли или губя в таз война -
това отдавна ми е безразлично...
По-важно е да се държа като жена -
покорна, тиха и винаги прилична...
Оформиха ме като скулптура красива,
бездарно-грубите ръце на всеки мъж,
който в моето легло е заспивал -
идвал е и е тръгвал като летен дъжд...

Във очите ми - като блата бездънни,
във косите ми - вятър нежно разпилян,
във ръцете ми - премръзнали и сънни
и в сърцето, с вулканичният му плам -
мраморът студен превърна се в изкуство,
отчупения тежък камък стана друг...
Но трябва той да бъде стоплен с чувство,
за да поиска вече тебе за съпруг...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

sweet_dream`s (Мария Амбова)

Писателче...има ли нещо, което ти харесва? СТаваш банален!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

2006-09-12T16:54:46+03:00
blood^rayne (Марина)

Стихотворението е много добро, но няма как да не породи един въпрос. Защо жената трябва да е "покорна, тиха и винаги прилична" ? Нима мъжете, които минават през леглото й я правят това, което е. Стихът е хубав... Идеята му обаче не ми допада.

2006-09-12T16:00:31+03:00