1 may 2021, 20:21 2021-05-03T09:00:20+03:00

Съзерцание

Poesía

791 13 9

на Йоана

Пак съзерцавам те (и слушам клавесин -
едно изтънчено парче на Моцарт)
неповторима в сън безкрайно повторим
и с устни кадифе - златиста роза.

Превзе мечтите с тихия си дрейф
на кея най-последен на живота.
Заключих образа ти в най-невидим
сейф,
стаен в сърце, блуждаело без котва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

anabel7 (Албена Димитрова)

Това си е бисер в огърлицата на най-извисената любовна лирика!
Потръпнах докато четях... Истинско удоволствие за душата!
Благодаря, Младене!

2021-05-09T10:40:59+03:00
angel-ina (Ангелина Стойчева)

“ сърце, блуждаело без котва.” - изключителен финал. Поздравения!

2021-05-09T05:09:33+03:00
Ivita_Mirianova (Ивита)

Много красота и нежност от всеки ред! Поетично майсторство, носещо истинска наслада.
Благодаря ти за удоволствието, Маестро!

2021-05-03T23:07:40+03:00
pavli (Павлина Петрова)

Едно пробождане с връхчето на спомена...

Христос Воскресе! Светли празници!

2021-05-02T15:39:32+03:00
генек (Георги Коновски)

Сложна философия в хубав стих.

2021-05-02T08:23:10+03:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0