1 мая 2021 г., 20:21 2021-05-03T09:00:20+03:00

Съзерцание

Поэзия

793 13 9

на Йоана

Пак съзерцавам те (и слушам клавесин -
едно изтънчено парче на Моцарт)
неповторима в сън безкрайно повторим
и с устни кадифе - златиста роза.

Превзе мечтите с тихия си дрейф
на кея най-последен на живота.
Заключих образа ти в най-невидим
сейф,
стаен в сърце, блуждаело без котва.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

anabel7 (Албена Димитрова)

Това си е бисер в огърлицата на най-извисената любовна лирика!
Потръпнах докато четях... Истинско удоволствие за душата!
Благодаря, Младене!

2021-05-09T10:40:59+03:00
angel-ina (Ангелина Стойчева)

“ сърце, блуждаело без котва.” - изключителен финал. Поздравения!

2021-05-09T05:09:33+03:00
Ivita_Mirianova (Ивита)

Много красота и нежност от всеки ред! Поетично майсторство, носещо истинска наслада.
Благодаря ти за удоволствието, Маестро!

2021-05-03T23:07:40+03:00
pavli (Павлина Петрова)

Едно пробождане с връхчето на спомена...

Христос Воскресе! Светли празници!

2021-05-02T15:39:32+03:00
генек (Георги Коновски)

Сложна философия в хубав стих.

2021-05-02T08:23:10+03:00